Avant-propos - La langue et la littérature bulgares de 1989 à 2009 : Libération, expérimentation, transgression

Résumé Ru Fr

Българският език и литература между 1989 и 2009. Освобождение, експериментиране, трансгресия. Изминаха вече 20 години откакто комунизмът, считан от мнозина за непоклатим въпреки признаците на явно залиняване, рухна от самосебе си, лишен от подкрепата на «съветския брат». Новата България, която се роди от промяната след 45 години «летаргичен сън» според метафората, създадена от Паисий Хилендарски в неговата История славянобългарска (1762), претърпява дълъг и мъчителен «преход» (друг траен образ в българския дискурс). Освободени от натиска на цензурата и на автоцензурата, от идеологическите догми и от контрола, упражняван от българската комунистическа партия върху целия културен живот, българският език и литература представляват динамична, подвижна и напоследък трудно обозрима картина. Двайсет години обаче ни се струват достатъчни, за да опитаме едно предварително обобщение и периодизация на настъпилите промени благодарение на проучванията на български и френски специалисти : за литературните процеси - Пламен Дойнов («Българската литература след 1989 година : дискусионни тенденции, тен- денционни дискусии»), Виолета Дечева («Фрагментаризирането на субекта : новата българската драма след 1989 г.»), Мари Врина-Николов («Памет за 1989 и посткомунистическа литература - как да се покрият гърмящите мълчания на историята») ; за досиетата - Надеж Рагарю («Досиетата на българската Държаваната сигурност : преплетените времена на социализма») ; за промените, настъпили в езика - Владко Мурдаров («Как разрушихме книжовните норми за 20 години (20 примера)»), Снежана Гаджева («Турцизмите в "освободения" български език : източник на неологизми»), Георги Армянов («Жаргонът и езиковите промени в България след 1989 година») и Красимир Стоянов («Езиковите предизвикателства на българския масме- диен дискурс след Промените от 1989 г.»).

Language and Literature in Bułgaria from 1989 to 2009. Liberation, Experimentation and Disobedience. Although many observers used to believe that the communist government would last forever, in spite of its visible fading away, twenty years have already passed since its collapse, once deprived of the support of its soviet 'elder brother'. As a resuit of the changes, a new Bułgaria is born after forty- five years of 'lethargy', a metaphor created by the Monk Paisij of Hilendar in 1762 in his History ofSlavs and Bulgarians. The country now goes through a long and hard period of 'transition' which is another long-lasting image in Bułgaria. Once released from censorship and self- censorship, from ideology and the strangle- hold of the communist party on cultural life, both language and literature disclosed in Bułgaria a dynamie and changing picture, not always easy to understand. Twenty years, however, represent a long enough period to be able to give a first review and to detect a periodization of change, thanks to articles written by Bulgarian and French scholars : Plamen Dojnov ( «Bulgarian literature after 1989 : orientation of the debates, biased debates»), Violeta Deceva («Fragmentation of the self : the new Bulgarian drama after 1989») and Marie Vrinat-Nikolov («Remem- brance of 1989 and post-communist literature : how to drown out the deafening silences of History») concerning literary process ; Nadege Ragara («Bułgaria 's State Security files : Unfolding socialism's multiple tempo- ralities») concerning the files ; Vladko Murdarov («How the literary norms were ruined in 20 years (twenty examples)», Snejana Gadjeva («Turkisms in the « liberat- ed» Bulgarian language : a source of neo- logy»), Gueorgui Armianov («Slang and linguistic transformations in Bułgaria after 1989») and Krasimir Stojanov («The linguistic challenges of the discourse of Bulgarian masš media after the changes of 1989») about the changes that occurred in Bulgarian language.