Les dossiers de la Sûreté d'État bulgare : le communisme dans les pliures du temps

Résumé Ru En

Досиетата на българската Държаваната сигурност. Преплетените времена на социализма. През декември 2006, в навечерието на присъединяването на България към ЕС, едно оглавявано от социалистите мнозинство прокара закон за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. Настоящата статия има за цел да изследва обществените и политическите нагласи, които доведоха до този - на пръв поглед парадоксален - резултат. По-точно разглежда различното социално конструиране на проблемите, заложени в разсекретява- нето на информацията за делата на апарата на бившата Държавна сигурност. Правейки това, текстът развива аргументацията си в две посоки. Първо, въпреки че желанието да се изобличат престъпленията на комунистическия режим беше основната цел на онези социалните актьори, които работиха в продължение на години за разсекретява- нето, това конкретно схващане на проблема беше допълнено от търсенето на по-голяма прозрачност в младата демокрация или на по-ефикасна борба срещу организираната престъпност. На практика през последните двайсет години доминиращото разбиране на въпроса за досиетата премина от оценка на комунистическото минало към желание да се разкрият злодеянията на посткомунистическия преход - т.е. превземането на държавата. Този бавен ход е ключов за обяснението на това как в крайна сметка се достигна до консенсус за отварянето на досиетата. Второ, като резултат, когато преценяваме начините, по които миналото бива разказвано през проблема за комунистическите архиви, трябва да се вземат предвид няколко периода (пред кому ни етическото и комунистическото минало, близкото минало на Прехода, сибитията от настоящето), доколкото въпросът за архивите доведе до преосмисляне не само на опита от комунизма, но и в по-широк план на политическата история на България.

Bulgaria's State Security Files Unfolding Socialism's Multiple Temporalities In December 2006, a socialist-led majority passed a law to open the files of the former State Security on the eve of Bulgaria's EU integration. The aim of the present article is to explore the social and political mobiliza- tions that led to this apparently paradoxical outcome. The purpose is also to examine precisely the various social constructions of the issues at stake about declassifying information concerning the deeds of the former State Security apparatus. In so doing, the paper brings into relief the two following arguments : although the wish to expose the crimes of the communist regime has consti- tuted the key objective for several social actors who had been working for a long time for the declassification, this particular under- standing of the problem has been combined with a search for greater transparency in a young democracy or for a more efficient struggle against organized crime. In fact, over the past twenty years, dominant read- ings of the question of the State Security files have moved from an assessment of the communist past to a wish to reveal the evils of the post-communist transition - i.e. state capture. This slow move is the key to explain how a concensus on the opening of the files was finally reached. As a result, and this is our second point, when we consider the ways in which the past is narrated through the issue of the communist archives, we need to take into account several temporalities : the pre-communist and communist pasts, the recent transition period and present-day developments. The question of the archives has led to a rethinking not only of the communist experience but more broadly of Bulgaria's political history.