L'argot et les changements linguistiques en Bulgarie après 1989

Résumé Ru En

Жаргонът и езиковите промени в България след 1989 година. Статията разглежда развитието на българския език пред последните 20 години, промените, настъпили след смяната на политическия режим, демократизацията на езиковите изяви. В центъра на вниманието са социалните диалекти - групови говори, професиолекти и криминално арго - които претърпяват също значителни промени. Младежките жаргони напускат отделеното им от предишните идеолози място на развалени, долнокачествени прояви езика и се настаняват осезателно в речта на хората, в литературата, пресата, радиото, телевизията, киното, дори и в политическите дебати. Професионалното арго се модернизира и европеизира, появяват се нови криминални социолекти. Промени настъпват вътре в самите социолекти : активно се подменя лексикалният им фонд, отпадат думи, свързани с предишния социално- политически контекст, раждат се нови, възкресяват се излезли от употреба изрази и форми. Този социолектен ренесанс, обаче, не само разкрепостява езика, но и поражда редица въпроси, като например за чистотата на езика, за стиловете и тяхната употреба, за езиковата култура и образованието, чиито отговори често предизвикват горещи дискусии.

Slang and Linguistic Transformations in Bułgaria after 1989. This article examines the transformations which affected Bulgarian language during the last twenty years, the changes that took place after the fall of the communist regime, and the process of democratization of ail linguistic domains. The focal point is set on social dialects - corporative slang, profes- sional jargons, and criminal argot - which also went through significant renewal. The corporative slang of students and school pupils left its position of a second-class, corrupted linguistic phenomenon assigned to it by the communist ideologues, and took its natural place in the media, cinema, literature, and even in political debates. Professional jargons were significantly transformed and democratized too and new types of criminal argot appeared. Great transformations occurred within ail sociolects : their vocabulary and grammar were largely modernized, many words and phrases linked to the old regime were replaced, new ones emerged, forgotten ones revitalized, grammatical models and raies created. However, this specifie linguistic renaissance not only liberated and emancipated the social dialects but led to their excessive use and mis interpretation and raised questions about their stylistic fonction and use, their educational role and about the culture of speech. Answers to these questions often provoked passionate debates.