Les marques des variétés substandard dans les dictionnaires monolingues et bilingues bulgares (histoire et pratique contemporaine de leurs représentations lexicographiques)

Résumé Fr En Ru

L’article propose un regard détaillé sur la place et le statut des formes substandard dans les dictionnaires monolingues et bilingues bulgares. Il s’appuie sur l’analyse de plusieurs ouvrages et sur la pratique lexicographique personnelle de l’auteur et examine la palette des marques utilisées traditionnellement en Bulgarie. Le problème de la pertinence et de la précision de certaines marques est aussi évoqué. L’objectif est de préciser les relations complexes entre les variétés linguistiques, les niveaux sociaux et l’utilisation d’un vocabulaire spécifique, afin d’établir un système de marques exhaustif et non contradictoire et de proposer des critères structurels et des pratiques objectives pour examiner, évaluer et présenter correctement le lexique substandard dans les dictionnaires modernes bulgares.

The article offers a detailed look on the place and the status of the substandard language forms in the monolingual and bilingual Bulgarian dictionaries. It is based on the analysis of a significant number of dictionaries and on the personal lexicographic experience of the author and examines the palette of marks used traditionally in Bulgaria. The problem of the relevance and the accuracy of some marks is also thoroughly studied. The objective is to clarify the complex relationships between the linguistic varieties, the social levels and the use of a specific vocabulary, in order to establish a comprehensive and non-contradictory system of lexicographic marks and to propose structural criteria and objective practices to examine, evaluate and correctly present the substandard vocabulary in the modern Bulgarian dictionaries.

Статията разглежда мястото и статута на субстандартните езикови форми в едноезичните и двуезичните български речници от времето на първите публикувани образци до днес. Работата се базира както на анализа на повече от тридесет лексикографски произведения, така и на личния лексикографски опит на автора и изследва широката палитра от стилистични и дискурсивни маркери, използвани по традиция в България. Поставен за разглеждане е и проблемът за уместността и прецизността на някои маркери, посочващи некнижовните езикови варианти. Целта е да се изяснят сложните връзки между езиковите разновидности, социалните равнища и използването на специфичен набор от думи, като целта е да се създаде цялостна и непротиворечива система от маркери и да се предложат структурни критерии и обективни практики за изследване, оценка и адекватно представете на субстандартната лексика в съвременните български речници.